Из живота на Северните морски слонове

Автор: Димитър Автански


  Северният морски слон (Mirounga angustirostris) е тюлен с големи размери, като и при двата вида носът е силно развит. При възрастните обаче той е провиснал надолу и при издуто състояние през брачния период може да достигне до долния край на устата. Тялото им е кафяво или сиво на цвят отгоре и по-светло отдолу. Гръдният кош при мъжките е широк, със загрубяла кожа и белязан с рани, спомени от битки. Задните им плавници имат два лоба и са с редуцирани нокти. На големина мъжките достигат до 4-5 m, женските около 3 m, а теглото им е съответно до 2 300 и 600-900 kg. При мъжките кучешките зъби са значително по-дълги, отколкото при женските. Северният морски слон се храни основно с дребни морски животни, октоподи, риби, вкл. и малки акули и др.. Плячката си търси на големи дълбочини, където може да остане повече от 80 минути. Излизането му на повърхността често е само за кратко, за около 4 минути, а в някои случаи дори веднага се гмурка отново. На този вид се дължи и регистрираният сред животните рекорд за най-дълбоко гмуркане - 1 581 m през 1989 г.. Хабитатът на северният морски слон включва темперирани води и субтропични пясъчни плажни ивици през периода на размножаването. Ареалът им обхваща тихоокеанското крайбрежие от Залива на Аляска на юг до Baja California и Мексико. В САЩ колонии са установявани в Santa Barbara, San Nicolas, San Miguel, Santa Rosa, Ano Nuevo и островите Garallon, а на сушата в Point Ano Nuevo и Point Reyes.


На снимките: Млади 4-6-годишни мъжки в Ano Nuevo State Reserve, California. Юни, 2003 г. Въпреки че изглеждат тромави морските слонове могат да се придвижват по плажа със скорост на бягащ човек. Ето защо трябва да бъдем внимателни и да не се доближаваме до тях на разстояние по-малко от 8-9 m.

Полигамен, морският слон е ограничен за размножаване от пространствени причини, свързани с неговата големина. Мъжките пристигат на сушата първи през ранния Декември и започват помежду си грандиозни битки за територия. Надувайки своите носове те се изправят нагоре и се заплашват взаимно чрез пръхтене, което се чува на разстояние повече от километър и половина. Визуалните и вокални заплахи показващи физическа мощ в повечето случаи са достатъчни за изясняване на йерархическите взаимоотношения, но ако все още съществуват противоречия се пристъпва и към физическа саморазправа, подпомагана от големите им кучешки зъби. До времето когато женските пристигат повечето конфликти са вече изгладени. Чифтосването се извършва през периода Януари-Март, с пик в активността в средата на Февруари и 6 дни след копулацията женската забременява. След това тя напуска сушата за около два и половина месеца и се връща в края на Май. Мъжките напускат сушата малко след тях, мигрирайки на север към Аляска, където се хранят обилно с цел да компенсират огромната загуба на телесна маса по време на териториалните и размножителни дейности. Мъжките се връщат към брега през късния Юни или Юли.


Северният морски слон е единственият бозайник, който осъществява две дълги миграции през годината, от размножителните колонии по бреговете на Мексико и Калифорния до Аляска или северните води на Тихия океан. Пътуването отнема около месец време във всяка посока, а годишно северните морски слонове изминават повече от 21 хил. (33 600 km) мили - най-дългата миграция сред всички бозайни.

 

Бременността при морските слонове е с продължителност 11 месеца, но реалният фетален период продължава 8-9 месеца, имайки предвид, че имплантацията на зародиша се забавя с около 3 месеца (т. нар. забавена имплантация), докато женската натрупа достатъчно телесна маса, необходима за износването на плода. Забавената имплантация позволява раждането да се извърши в период когато животните са на сушата. По време на развитието си ембрионът никога не се имплантира истински в матката, както при другите бозайници, а вместо това се прикача само външно към маточната стена. През Декември-Март се ражда едно малко, с черна козина и тегло около 30-47 kg. Интересно е да се отбележи фактът, че в сравнение с всички останали бозайници млякото на северният морски слон е с най-високо съдържание на мазнини (54,5 %) и най-бедно откъм вода (едва 32,8 %). Майката полага грижи за малкото си и не му разрешава да се отдалечава прекалено много от нея. Малко, което се опитва да суче от друга майка може да бъде убито, въпреки че някои сирачета биват приютявани от женски, загубили вече своите чеда. Кърменето продължава 24-28 дни и малкото достига докъм 147 kg, а козината му придобива сребристо-сив цвят. След като отбият малките си женските напускат сушата, а малките остават до Май.

Половата зрялост при младите женски настъпва на около 2-годишна възраст, но обикновено раждат когато станат на 4, а мъжките са полово зрели малко по-късно - на 6-7 години, но реален шанс за успех в спечелването на женски може да очакват едва когато навършат 9-10.


Повече информация за Северния морски слон: Карта на миграционния път на мъжките: http://nmml.afsc.noaa.gov/education/pinnipeds/popnemigration.htm

 

Поради това, че северните морски слонове прекарват голяма част от времето във водата, все още много факти от биологията им остават неизвестни. Така например, трудно е да се определи тяхната естествена продължителност на живот и дефинирането на понятието "естествена смърт". През първата година от живота на женските, шансовете им за преживяване се оценяват на 35 %, през втората година - 30 % и през третата - 20 % (Klimley, et al. 2001; Reeves, et al. 1992; Bonner 1990). Продължителността на живот на мъжките е средно от 11-13 до около 15 години, а на женските - до около 20 години. Малките са доста уязвими, поради опасността от хищници и стъпкване. Стъпкването обикновено се случва, когато мъжкият защитава своите женски, в стремежа си бързо да се придвижи към натрапника. Според някои изследвания повече от 10 % от малките завършват живота си по този начин. Китове убийци също представляват заплаха за младите животни, докато здравите възрастни изглеждат относително защитени от хищниците.

Излишно е да се споменава, че най-голямата заплаха за морските слонове представлява човекът. През 90-те години на 19. век Северният морски слон е бил почти изтребен за нуждите на китоловната индустрия, с цел добиването на мазнини. През 1892 г. било открито, че малка колония от около 20 до 100 животни е оцеляла на остров Guadalupe, до брега на Baja California. Северният морски слон бил защитен и от тогава числеността на вида се е повишила значително до над 175 000 индивида, но бедната откъм генетични вариации популация е заплашена от болести и репродуктивен неуспех.


Морските слонове са едни изключително впечатляващи със своите размери и поведение животни. Дано спасяването на вида от пълното му изтребване в последните мигове от многомилионното му филогенетично развитие бъде като обица на ухото за бъдещите поколения за щетите, които може да нанесе човешката алчност и собственическо чувство над природата. Днес за морските слонове се полагат грижи и те са се превърнали в една от най-красивите туристически атракции, показваща природата такава каквато е.


Светът на Животните | За контакти  ]