 |
Камила
|
 |
Камилите са преживни бозайни животни, които произхождат от Централна Азия. Има два вида камили: едногърба и двугърба. Двугърбата камила
(Camelus bactrianus) е разпространена в пустинните и полупустинните райони на Средна и централна Азия, а едногърбата камила
(Camelus dromadarius) - е предна Азия и Африка. Камилите са едни от най-едрите представители на сухоземната бозайна фауна. Подобно на останалите преживни животни, те живеят на стада от по няколко десетки екземпляра.
Едногърбата камила, заедно с двугърбата камила и ламите (безгърби камили), принадлежи към сем. Камилови, което се отнася към самостоятелен разред - Мазолестоноги. Това наименование отразява характерна тяхна особеност - за разлика от останалите чифтокопитни бозайници те нямат копита, а тъпи и криви "нокти" - долната повърхност на стъпалото е разширена двойна или единична мазолеста възглавничка. Едногърбата камила е тревопасно животно., приспособено към екстремните условия на живот в пустинята. Тя е едно от малкото едри топлокръвни животни, които не могат да се заровят в земята, за да се скрият от горещината, а и няма достатъчно сянка, където да се разхлаждат. Ето защо през деня те понасят затопляне и над най-подходящата за тях температура, а през нощта издържат на охлаждане под тази температура. При същите условия други по-дребни животни трудно биха преживели. Едногърбите камили имат светла окраска, която по-малко привлича слънчевата светлина и не се затопля толкова много, колкото при животните с тъмно оцветяване. Те често са раздразнителни. Това се случва, когато е прекалено горещо.
Едногърбата камила е с дължина от 2,2 до 3,4 метра; пълната ъ височина възлиза на 1,8-2,1 метра и тежи между 450 и 650 кг.
За да се предпази от пясъка, клепачите на окото на камилата се затварят автоматично в случай на опасност като ефикасно предпазват очите й. Освен това, носът и ушите й са покрити с дълги косми, с цел да предпазят животното от пясъка и прахта в пустинята.
Едногърбата камила има също така много по-гъсто съдържание на носна слуз, от колкото при човека, като това ограничава загубите на водна пара при издишване.
Устните на едногърбата камила са твърди като каучук и това й позволява да яде корените на някои пустинни дървета (предимно на акацията). Едногърбата камила притежава термоизолираща козина, която предпазва тялото й от разнообразните климатични условия в пустинята (горещина през деня и студ през нощта) и запазва също така загубата на вода от тялото. Едногърбата камила има способността да променя вътрешната температура на тялото си (между 34 и 42°С), в зависимост от външната среда. Това й помага да устоява на горещината и загубата на вода. Температурата й намалява през деня и се покачва през нощта. Благодарение на гъстата си козина, едногърбата камила в Азия може да оцелее при екстремни температури от + 50°С през лятото, до - 50°С през зимата.
Сомалия е основната страна, в която се отглеждат едногърби камили. Популацията от този вид достига близо 6 милиона животни. В действителност, те са почти толкова, колкото са и жителите на Сомалия. След това идват Судан (3 милиона едногърби камили), Етиопия, Мавритания и Индия (с около 1 милион във всяка страна). Общо те наброяват повече от 20 милиона в света.
Едногърбата камила (дромадар) не се среща никъде в света в диво състояние. Днес е позната само в опитомено състояние. Нейната родина е Арабският полуостров. Отглежда се като впрегатно животно, за месо, вълна, мляко (то е 3 пъти по-богато на витамин С от кравето мляко и е с голямо съдържание на антибактериални вещества); а изсушеният тор се използва като гориво. Камилите са незаменими помощници на човека при условията на живот в пустините, степите и планините.
Интересни
факти:
•
Едногърбата
камила може да се движи със
скорост до 16 км/ч. Тя се
характеризира с изключителна
издръжливост на дълги
разстояния.
•
Когато
намери вода, камилата изпива за
10 минути 123 литра, което е около
2/3 от съдържанието на една вана.
•
Повечето
животни губят вода с
изпражненията си. Но
изпражненията на камилата са
много сухи. Така водата се
задържа в организма им и те
издържат дни напред, без да пият.
•
В гърбицата на камилата се натрупва голямо количество мазнини (а не вода!), които тя използва при липса на водоизточник.
•
Поради хищническото отношение на човека, камилите се намират под закрила. Те са вписани в международната Червена книга. |
|