[ ... ]

 

Д И В И    Ж И В О Т Н И


Камила

Камилите са преживни бозайни животни, които произхождат от Централна Азия. Има два вида камили: едногърба и двугърба. Двугърбата камила (Camelus bactrianus) е разпространена в пустинните и полупустинните райони на Средна и централна Азия, а едногърбата камила (Camelus dromadarius) - е предна Азия и Африка. Камилите са едни от най-едрите представители на сухоземната бозайна фауна. Подобно на останалите преживни животни, те живеят на стада от по няколко десетки екземпляра. 

Едногърбата камила, заедно с двугърбата камила и ламите (безгърби камили), принадлежи към сем. Камилови, което се отнася към самостоятелен разред - Мазолестоноги. Това наименование отразява характерна тяхна особеност - за разлика от останалите чифтокопитни бозайници те нямат копита, а тъпи и криви "нокти" - долната повърхност на стъпалото е разширена двойна или единична мазолеста възглавничка.

Едногърбата камила е тревопасно животно., приспособено към екстремните условия на живот в пустинята. Тя е едно от малкото едри топлокръвни животни, които не могат да се заровят в земята, за да се скрият от горещината, а и няма достатъчно сянка, където да се разхлаждат. Ето защо през деня те понасят затопляне и над най-подходящата за тях температура, а през нощта издържат на охлаждане под тази температура. При същите условия други по-дребни животни трудно биха преживели. Едногърбите камили имат светла окраска, която по-малко привлича слънчевата светлина и не се затопля толкова много, колкото при животните с тъмно оцветяване. Те често са раздразнителни. Това се случва, когато е прекалено горещо. 
Едногърбата камила е с дължина от 2,2 до 3,4 метра; пълната ъ височина възлиза на 1,8-2,1 метра и тежи между 450 и 650 кг.
За да се предпази от пясъка, клепачите на окото на камилата се затварят автоматично в случай на опасност като ефикасно предпазват очите й. Освен това, носът и ушите й са покрити с дълги косми, с цел да предпазят животното от пясъка и прахта в пустинята. 
Едногърбата камила има също така много по-гъсто съдържание на носна слуз, от колкото при човека, като това ограничава загубите на водна пара при издишване.

Устните на едногърбата камила са твърди като каучук и това й позволява да яде корените на някои пустинни дървета (предимно на акацията).

Едногърбата камила притежава термоизолираща козина, която предпазва тялото й от разнообразните климатични условия в пустинята (горещина през деня и студ през нощта) и запазва също така загубата на вода от тялото. Едногърбата камила има способността да променя вътрешната температура на тялото си (между 34 и 42°С), в зависимост от външната среда. Това й помага да устоява на горещината и загубата на вода. Температурата й намалява през деня и се покачва през нощта. Благодарение на гъстата си козина, едногърбата камила в Азия може да оцелее при екстремни температури от + 50°С през лятото, до - 50°С през зимата.

Сомалия е основната страна, в която се отглеждат едногърби камили. Популацията от този вид достига близо 6 милиона животни. В действителност, те са почти толкова, колкото са и жителите на Сомалия. След това идват Судан (3 милиона едногърби камили), Етиопия, Мавритания и Индия (с около 1 милион във всяка страна). Общо те наброяват повече от 20 милиона в света.
Едногърбата камила (дромадар) не се среща никъде в света в диво състояние. Днес е позната само в опитомено състояние. Нейната родина е Арабският полуостров. Отглежда се като впрегатно животно, за месо, вълна, мляко (то е 3 пъти по-богато на витамин С от кравето мляко и е с голямо съдържание на антибактериални вещества); а изсушеният тор се използва като гориво. Камилите са незаменими помощници на човека при условията на живот в пустините, степите и планините.

 

Интересни факти:
Едногърбата камила може да се движи със скорост до 16 км/ч. Тя се характеризира с изключителна издръжливост на дълги разстояния. 
Когато намери вода, камилата изпива за 10 минути 123 литра, което е около 2/3 от съдържанието на една вана.
Повечето животни губят вода с изпражненията си. Но изпражненията на камилата са много сухи. Така водата се задържа в организма им и те издържат дни напред, без да пият.
В гърбицата на камилата се натрупва голямо количество мазнини (а не вода!), които тя използва при липса на водоизточник. 
Поради хищническото отношение на човека, камилите се намират под закрила. Те са вписани в международната Червена книга.

:: Designed by GAI ::
 

[ ... ]